пословици и поговорки

Буква А
Абе то ще се мре, ама току здраве да е.
Агне в чувал не се купува.
Адет не е закон, ама закон става.
Аз ваша, ти наша, кой ще вари каша?
Аз го оставям,тютюна, ама той нe ме оставя.
Аз мижа и продавам, ти си очите отваряй.
Аз се отказах от цигарите, но те не се отказват от мене.
Аз ти показвам плевника, пък ти му търси вратата.
Айран няма за пиене, а с кон ходи да пикае.
Ако би имала баба мустаци, не би прела шестаци.
Ако го боли, както го мързи , отдавна да е умрял.
Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца.
Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
Ако Господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен.
Ако Господ слушаше гаргите, щеше да даде мор по конете.
Ако Господ слушаше магаретата, нямаше да има самари.
Ако денят е къс, годината е дълга.
Ако е гарга - рошава да е!
Ако жена ти е много хубава, не я пущай сама на сватба.
Ако живеем на село, трева не пасем.
Ако има грешка, има и прошка.
Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си!
Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
Ако не посееш, няма да пожънеш.
Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
Ако не съмва рано, ти подрани.
Ако не щеш мира, на ти секира!
Ако няма ум, крака няма ли?
Ако попът се напива, селото не изтрезнява.
Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.
Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
Ако си богат, всякому си сват.
Ако си мома, стой си дома.
Ако си овца, вълци все ще се намерят.
Ако сърце дава, а ръка не дава, нищо не става.
Ако ти даде яйце назаем, и то е без жълтък. (стиснат)
Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара.
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
Акъл - море, глава - кофа.
Акъл - море, глава - паве.
Акъл - море, глава - шамандура.
Акъл до коляно, ум до глезени.
Акъл море, патки пасе.
Апетитът идва с яденето.

Буква Б
Бабини деветини.
Балък лозе копа, юнак вино пие.
Бащина поука - синова сполука.
Без захмет не се яде мед.
Без мокри гащи раци се не хващат.
Без наука няма сполука.
Без труд почивката не е сладка.
Бели кахъри.
Бели пари за черни дни.
Бий самара, да се сеща магарето.
Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
Бистра водица, мирна главица.
Блага дума железни врата отваря.
Благословено вино, проклето пиянство.
Бог високо, цар далеко.
Бог помага, ала в кошара не вкарва.
Бог търпи, ама не спи.
Богат е, който е здрав.
Боднеш пръчка, пиеш вино.
Болен здрав носи.
Бостанджията иска дъжд, а керемидчията - слънце.
Брат брата не храни, но тежко му който го няма.
Буря в чаша вода.
Бърза като теле пред майка си.
Бързата кучка - слепи ги ражда.
Бързата работа - срам за майстора.
Бяга като дявол от тамян.

Буква В
В голямата работа и малката помощ е ценна.
В затворена уста муха не влиза.
В каквото хоро се хванеш, такава игра ще играеш.
В механата бил, вино не помирисал.
В него хляба, в него и ножа.
В нужда се другар познава.
В окото ти да бръкнат, пак няма да видиш.
В царството на слепите едноокия е цар.
В чужда манджа сол не туряй.
Вади си вода от новия кладенец, но не плюй в стария.
Вдигнеш ли пръчка - виновната котка ще избяга.
Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, докато се счупи.
Вечерната работа не оставай за сутринта.
Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак.
Видяла свинята рогозина, па сакала и постеля.
Виж му ума, че му крой аба.
Винаги печелим, когато мълчим за това, за което не сме длъжни да говорим.
Виното влиза, думите излизат.
Виното и баба подмладява.
Виното и дядо разиграва.
Власите накрай Дунава се давят.
Вместо вежди да направи, очи извади.
Вода гази жаден ходи.
Водата изпира всичко освен позора.
Времето е най големия критик, то ще покаже кой е прав кой е крив.
Времето е пари.
Времето каквото отнесе назад го не връща.
Времето не прави враговете приятели.
Времето, употребено за размишления, е икономисано време.
Всеки ден не е Великден.
Всеки е на себе си най-близък.
Всеки си е башка луд.
Всеки шут отзад води до крачка напред.
Всичко хубаво си има и край.
Всичко, що хвърка, не се яде.
Всяка жаба да си знае гьола.
Всяка лъжа води след себе си друга лъжа!
Всяко дърво си има червей да го яде.
Всяко зло, за добро.
Всяко начало е трудно.
Всяко чудо за три дни.
Вчера ни грош, днеска цял кош.
Вълк в овча кожа.
Вълкът козината си мени, но нрава - никога
Върви му като на бито куче тояга.
Вържи попа, да е мирно селото.
Върти се като муха без глава.
Вятър го вее на бял кон.

Буква Г
Гарван гарвану око не вади.
Глава има, ама в главата няма.
Главата на лудия не побелява.
Главата не е само за калпак.
Главата се цени по езика.
Глад не види нищо освен хляб.
Гладна кокошка просо сънува.
Гладна мечка хоро не играе.
Гладни очи не заспиват.
Гладно куче и гол кокал гризе.
Гладът е по-голям господар и от царя.
Гладът е по-силен и от тока.
Глас народен - глас божи.
Гледа го като куче хлебарка.
Гледа като теле в железница.
Гледа, ама не вижда.
Глупавия помни, умния си записва!
Глупавия се учи от собствените си грешки, а умния - от грешките на другите!
Гневен става, бит сяда.
Голям е тъпанът, но празен.
Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
Гори ли къщата на съседа, бягай да гасиш своята.
Горят на бедните свещите, броят на богаташите парите.
Госта гощавай, на врага прощавай.
Грижи се за стотинките, а левовете ще се грижат сами за себе си!
Гръмнал слепия, та убил заек, а куция припнал и го уловил.
Гузен негонен бяга.
Гъз глава затрива.
Гъз дъно няма.
Гърбицата само гробът я изправя.

Буква Д
Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Да би се яло, не би стояло.
Да е учено - добро, да е умно - по-добро.
Да запретнем ръкави!
Да имаше сирене, щях да надробя попара, ама няма хляб!
Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.
Да прави каквото ще, само мир да е.
Да ти е на ухото обеца!
Да хванеш бика за рогата.
Дава колкото за Бог да прости.
Давали на циганина царство, а той питал - ами хляб ?
Дават ли ти - еж, гонят ли те - беж!
Дави се но не умира.
Дай ми пари да си купя кесия, та да си слагам в нея парите.
Два бика и една каруца зад тях.
Два пъти мери, веднъж режи.
Де го чукаш - де се пука.
Девет баби - хилаво дете.
Ден година храни.
Денят се познава от сутринта.
Дето гърми големия тъпан, малкия се не чува.
Дето комин, там и дим.
Дето старо се не почита, там за добро недей пита.
Дето топорът, там и топоришката.
Дим да го няма.
Днес трябва да го купим, та да го живеем.
Днешната работа не я оставяй за утре.
До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.
Добра дума железни врата отваря.
Добрият кон сам си изкарва зобта.
Доброто се забравя, злото - никога.
Добър кон и под съдран чул се познава.
Дойде гост, развали пост.
Дойде умът, ала пойде кумът.
Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
Докато има зъби, лисицата хаджийка не става.
Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.
Докато не хвърлиш в нивата, не никне.
Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват - тежко ти.
Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира.
Донеси си, да ти сложа да ядеш!
Дорде не изпиташ брода, не нагазяй във водата.
Дорде не потърпиш дима, не можеш да се радваш на огъня.
Дума дупка не прави, но за дума се гони до дупка.
Дума дупка не прави, пощипване фуста не къса.
Дума дупка не прави, само хабер праща!
Дълбока рана заздравява, тежка дума не се забравя.
Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
Дървото се превива докато е младо.
Дърт пръч млада върба кърши.
Дяволът не е толкова чер, колкото го описват.

Буква Е
Евтин на брашното, скъп на триците.
Евтиното месо и кучетата не го ядат.
Едвам се научил да вдява и надминал майстора си.
Един гледа сватба, друг - брадва.
Един гроб е и за сиромаха и за болярина.
Един дол дренки...
Един държи рогата, друг дои кравата.
Един зяпа, друг лапа.
Един камък зид не става.
Един камък триста гарги пропъжда.
Един пие, а друг плаща.
Един се родил да сее, друг да пее.
Един сее, друг жъне.
Един ум - за зиме ли, за лете ли?
Един учен глупак е по-глупав от неучения.
Един юнак не е юнак.
Един яде лимон, на друг текат лигите.
Една лястовица пролет не прави.
Една птичка пролет не прави.
Една шугава овца цяло стадо ошугавява.
Едни копаят и режат, а други се нарязват.
Едно мисли, друго казва, трето върши.
Едно си баба знае, едно си баба бае.
Едно слово не е книга, една книга не е слово.
Езикът кости няма, ама кости троши.

Буква Ж
Жабата на сухо не кряка.
Жабите се плашат от щъркела, жената от старостта.
Жадна мечка и росата лиже.
Жадният кон и мътна вода пие.
Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
Желанието да се изкажем е почти винаги по-силно от желанието да научим нещо.
Желязото се кове докато е горещо.
Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
Жена и кокошка синор нямат.
Жена и съдран калпак лесно се добиват.
Жена, огън и море да не срещаш по-добре.
Жената е колкото сладка, толкова и горчива.
Жената е най-скъпата покъщнина.
Жената знае „дай мъжо“, а не „дай боже“.
Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива.
Жената не казва сал което не знай.
Жената си крие злината като котка ноктите.
Жени ли се на шега, той ще носи рога.
Жени мързеливи - деца въшливи.
Женски език от турска сабя по-остър.
Живее кат бълха в тъпан.
Живее като сврака на драка.
Живее на широка нога.
Живее само да яде, а не и да работи.
Живеем, колкото да не е светът без хора.
Живеят като котката и кучето.
Живеят като снаха и свекърва.
Живот се с пари не купува.
Животът е като стълба - едни се качват, други слизат.

Буква З
За брадата на кьосето - бръснари колкото искаш.
За всеки влак си има пътници.
За вълка говорим, а той в кошарата.
За вълна тръгнал, остриган се върнал.
За да изкопаеш кладенец, копай на едно място.
За дявола тамян не дава.
За една бълха не изгаряй цялата черга!
За лудото не питай, то само се издава.
За магарето тръните са по-сладки от сеното.
За мързеливия - ден година трае.
За слепите продавачи има слепи купувачи.
За умрелите или добро, или нищо.
Забранете нещо на глупака и той непременно ще го направи.
Загладил косъма.
Зайци плаши.
Залудо работи, залудо не стой.
Залудо ходи, залудо не седи.
Занаят да се учеше с гледане, кучето щеше да е касапин.
Занаят не тегли глад.
Запънал се като магаре на мост.
Заради бълхата изгориха юргана.
Заради Иван намрази и Свети Иван.
Заровените въглени повече парят.
Заръчал да го закопаят под бъчвата.
Затънат ли ти колелата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи.
Захванало пилето да учи кокошката как се снасят яйца.
Защо ли бабата (акушерката), дето ти е отрязала пъпа, не ти е отрязала главата?
Защо съм вълк, след като не ме лаят кучетата?
Здрав като камък.
Зина, та продума, рече та отсече.
Знае Господ чие масло гори в кандилото.
Знанието е сила - силата е успех.

Буква И
И без петли съмва.
И вълкът сит, и агнето цяло.
И гробарите имат своите гробари.
И да бягаш, на пътя ори, сей.
И за кучето питат от какъв род е.
И лудият бяга от пияния.
И малкото камъче обръща колата.
И мълчанието е отговор.
И на гърба си има очи.
И най-мъдрия си е малко прост.
И сам войнът е войн.
И слънцето изведнъж не изгрява.
И стените имат уши.
Игла в купа сено.
Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива.
Измъкна се като пръдня из гащи.
Изниза се като мокра връв.
Изплю камъчето.
Изскочи като дявол от шише.
Изтъках си платното, ритнах ти кросното.
Изчезни кат пръдня в гащи!
Има за дума, няма за ума.
Има ли чорба, чорбалановци колкото щеш.
Имане без труд лесно се пилей.
Имахме куче, помагаше на вълка.
Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!
Искаш ли, монахо, да те оженим?
Истината излезе на бял свят.

Буква К
Кажи истината и бягай.
Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
Кажи на слепия, че е сляп, и той ще ти се разсърди.
Казали на лисицата, а тя си казала на опашката.
Казана дума - хвърлен камък.
Казвам ти дъще сещай се снахо.
Каквото мислят мишките, котката го разваля.
Каквото повикало, такова се и обадило.
Каквото посадиш, такова ще пожънеш.
Каквото ръчици работили, това снажица носила.
Каквото селото, такъв и кмета.
Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
Каквото си сеял, таквоз ще жънеш.
Както и да се въртиш, гъзо ти е все отзад - Шопска мъдрост!
Както и да сядате, не ставате за музиканти.
Както ръчица пипала, тъй гърбица носила.
Камъкът си тежи на мястото.
Канили магарето на сватба, но му заръчали да вземе и самара.
Капка в морето.
Капка катран бъчва мед разваля.
Капка по капка вир става.
Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга.
Като две и две - четири.
Като две капки вода.
Като дупе и гащи.
Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша.
Като се обърне каруцата - пътища много.
Като се претегли на своя кантар, комарът 99 кила тежи.
Като те удари горния таван ще се наведеш та да видиш и долния.
Клин клин избива.
Кога човек умре, тогаз добър става.
Когато атовете се ритат, магаретата теглят.
Когато вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш.
Когато морето станало на мед, беднякът си изгубил лъжицата.
Когато няма риба, и ракът е риба.
Когато си видиш ушите.
Когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът.
Когато фактите говорят и боговете мълчат.
Когато цъфнат налъмите.
Когато човек говори по-малко, той изглежда по-умен.
Което дяволът не може, вика жената да го направи.
Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре.
Който бърза, далеч не стига.
Който бърка в меда, той си облизва пръстите.
Който бърка в меда, често забравя лъжицата.
Който бяга, го бият.
Който видял вълка - вика, който не видял - дваж вика!
Който високо лети от високо пада.
Който вярва на сънищата, пасе ветровете.
Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб.
Който дрънка за това, което знае, ще говори и за това, което не знае.
Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
Който е откраднал минарето, той ще намери и калъф да го скрие.
Който е работен, ще бъде имотен.
Който жали подковата, загубва коня.
Който завижда-не вижда.
Който знае да чака, всичко му идва навреме.
Който иде полека, той отива далеко.
Който има крава пие мляко.
Който има сокол, той има триста яребици.
Който копае гроб другиму, сам пада в него.
Който купува това, което не му е трябва, продава това, което му трябва.
Който лъже - на въже, който не - на две.
Който много говори, все ще каже нещо, което не е за казване.
Който много дава, скоро ще проси.
Който много знае, бързо остарява.
Който много се хвали, той бавни пали.
Който много чете, той и много знае.
Който не пази парата, не види и гроша.
Който не работи, не трябва да яде.
Който не се е родил, той няма да умре.
Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото.
Който не ще да храни котка, храни мишките.
Който нож вади, от нож умира.
Който няма, не му е свидно.
Който пее, зло не мисли.
Който плаща зле, плаща два пъти.
Който плаща, той поръчва музиката.
Който работи честно, ще живее по-лесно.
Който сам се пази и Господ го пази!
Който се захваща с много работи, не свършва нито една.
Който се мъчи, той се и пъчи.
Който се смее последен, най-добре се смее.
Който се труди, не губи.
Който се учи, той ще сполучи.
Който се цапа, той лапа.
Който се ядосва, бързо остарява.
Който седи на воденицата, той си смила брашното.
Който си пази старите дрехи, спечелва и нови.
Който спи с куче, трябва да му търпи и бълхите.
Който търси намира.
Който хвърчи високо, пада ниско.
Който шъта в двора, той играе на сбора.
Който ясно мисли, ясно се изразява.
Колко мъки вижда хурката, дор напълни вретеното!
Колкото да не е без хич.
Колкото по-стар се ожениш, толкова по-дълги са нощите ти.
Колкото повече мълчи, по-хубава дума ще рече.
Колкото толкова.
Комуто лозето е прекопано, той ще има пълна бъчва.
Конят има четири крака и се препъва, а камо ли човек.
Котка по гърб не пада.
Краставите магарета през девет земи се подушват.
Краставото куче всички го лаят.
Краят увенчава делото.
Крепостта се превзема отвътре.
Кроткото агне от две майки суче.
Крушата не пада по-далеч от дървото.
Крушата не пада по-далече от корена си.
Кръвта вода не става.
Кръвта на всички е червена.
Куче от грозде не умира.
Кучетата лаят, керванът си върви.
Кучето лае, за да опази не селото, а себе си.
Кучето скача според тоягата.
Където има много овчари, там овцете се губят.
Където не го сееш, там никне.
Където не достига лъвска кожа, пришиват лисича.

Буква Л
Лае песът да си брани комата.
Лакардия довършек няма.
Лежешката не можеш си хапна ябълка.
Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
Лесно е да кажеш, мъчно е да докажеш.
Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш.
Лесно е на готови деца баща да бъдеш.
Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
Лесно се обещава, мъчно се дава.
Лете без аба, зиме без торба не ходи.
Лете измекяр, зиме господар.
Лете под сенки, зиме по седенки.
Либи либе с кусура му.
Лисица два пъти в капан не влиза.
Лисица на пазар не ходи.
Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
Лисицата обича не курника, а кокошките.
Лице невиждано, скоро се забравя.
Лицето жени момата.
Лозе не ще дядо попа, иска чичо пота.
Лозето не ще молитва, а мотика.
Лош човек ако се хване за дрехата ти, отрежи я и я остави в ръката му.
Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
Лошата дума от лошо сърце излиза.
Лоши сме си, ама наши сме си.
Лоши уста всичко могат да кажат.
Лошите се лесно сдружават.
Лошият бирник ще ти продаде единия вол, добрият - и двата.
Лошият и нощем види, ама и от сянката си се плаши.
Лошият и от дявола не се страхува.
Лошият човек и хаджия да е, пак е лош.
Лошо правил, па добро никога не видял.
Лошо се с лошо изпъжда.
Лошото време се оправя, лошия човек никога.
Лошото иде с колата, а се отнема с иглата.
Луд свири, луд играе; който гледа, ум няма.
Луд умора няма - само се поти.
Луд умора няма!
Луда мома по голямата китка се познава, а луд овчар - по голямата тояга.
Луди направили, мъдри развалили.
Лудите и несеяни никнат.
Лудите нямат чорбаджия.
Лудост се на пазар не продава.
Лудостта е сват с белята.
Лъжа без катинар.
Лъжа вода не гази.
Лъжа дружба не държи.
Лъжа се с лъжица не сърба.
Лъжата върви по-напред, а истината - след нея.
Лъжата върви по-напред, ама далеч не стига.
Лъжата корен не хваща.
Любов и кашлица не се крият.
Любов хубост не гледа.
Лют човек приятел не държи.
Ляга с кокошките, ама става с петлите.
Лятно време без аба, зимно време без храна не ходи!
Лятоска царува, зимъска гладува.

Буква М
Магаре мътна вода не гази.
Магаре от прякор не умира.
Магаре от срам не мре.
Магаре от срам не разбира.
Магаре от тимар не проумява.
Магаре яха, магаре търси.
Магаре яхай, кон хвали.
Магарето и на Божи гроб да иде, пак ще се върне магаре.
Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.
Магарето си продадох, от да карма магарета не се отървах.
Магарето, колкото да е кескини, ат не става.
Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
Майка ми е веща, знае как се вари леща.
Майка на чедо зло не мисли.
Майка обича и келяв син.
Маймуни с трици не се ловят.
Майски дъждове плащат дългове.
Малка е ползата от очите, ако умът е сляп.
Малка е Янка за копане, а е голяма за тропане.
Малко говори, а много слушай.
Малко са умовете, загинали от износване; по-голямата част ръждясват от неупотреба.
Малко хитрувай, по-малко хортувай.
Малкото камъче колата обръща.
Мара води хорото, котка яде брашното.
Маха си опашката като котка за мръвка.
Маха си пес опашката, дорде да грабне джигера.
Махни се, страшно, юнак ще мине!
Между два стола човек на земята пада.
Механата е капан за пияниците.
Мечка с мравки не се насища.
Мижи да те лажем.
Мий колкото щеш катраника, той все си е катраник.
Мий магаре да ти плати с удари.
Мий магаре със сапун, да загубиш и сапуна и труда.
Миналото не се връща, само се прегръща.
Мисли като кон на празни ясли.
Мисли като малцината, говори като мнозината!
Младост без любов - пролет без цвете.
Много думи малко пари струват.
Много думи пари не струват.
Много е лош; докато не го набият не му минава.
Много за думане, нищо за ядене.
Много занаяти, празни му ръце.
Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.
Мнозина се раждат хора, а умират магарета.
Мнозина си мият ръцете да ядат с владиката, малцина ще седнат на трапезата му.
Мнозина философи пасат говеда.
Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.
Мокър в бъчва влиза, ала сух излиза.
Мокър от дъжд се не бои.
Молете се хора, дано Рада излезе мома.
Мома гиздава, глава гнидава.
Мома гиздосия, булка поразия.
Мома наглед като тиква на плет.
Момата не е стока за пазене.
Морето не е до колене.
Морето с лъжица не се изчерпва.
Мотика молитва не иска.
Мразила мома хорото, че се оженила за гадуларя.
Мъж - като лайно на дъжд.
Мъж под чехъл.
Мъжка мръвка на женско не тежи.
Мъжът се познава по жената.
Мълчаливият има малко грижи.
Мълчанието е приятел, който никога няма да те предаде.
Мълчи като блъснат.
Мълчи като гроб.
Мълчи като ибрик.
Мълчи като кос на яйца.
Мълчи като пукал.
Мълчи като пън.
Мълчи като риба.
Мълчи като фит.
Мърдат му ръцете като на млада невеста нозете.
Мърдат му ръцете като на млада невяста краката.
Мързела не мори, а мъчи.
Мързеливата булка срещу празник преде.
Мързеливата булка срещу празник се познава.
Мързеливата жена по комшиите преспива.
Мързеливите вечер се разработват.
Мързеливите жени в събота вечер се разработват.
Мързеливият два пъти работи, а скъперникът два пъти плаща.
Мързи го да гледа.
Мързи го, та го боли.
Мъчи се да изкара от две баби мома.
Мъчи се като грешен дявол.
Мъчно е да напълниш съдран чувал.
Мята се като заклана кокошка.
Мята се като риба на сухо.

Буква Н
На богатия и петелът му снася яйца.
На бодлива крава, Бог рога не дава!
На вдовицата и полите и са душмани.
На вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата.
На горделивия носът му да падне на земята, няма да се наведе да си го вземе.
На добър син наследство не му трябва, на лош - съвсем.
На каквото си постелиш, на това ще легнеш!
На крива ракета Космоса и пречи!
На кротко магаре и двама се качват.
На лъжата краката са къси.
На мълчащия не може да му се отнеме думата.
На опасна уста - или зъбите вън, или езикът вътре.
На страха очите са големи.
На триците - скъп, на брашното - евтин.
На умряло куче нож не се вади.
На чужд гръб и сто тояги са малко.
Навикът е втора природа.
Назаем брашно двойно се връща.
Най-голямата слабост на ума е недоверието към силата на ума.
Най-добре се смее този, който се смее последен.
Най-напред да шием, след това да пием.
Накарай мързеливия на работа, за да те научи на акъл.
Насила хубост не става.
Натясно да сме, ама сърце да е широко.
Не всичко, което блести, е злато.
Не всяка калугерка става игуменка.
Не е имало случай гол да загуби нещо.
Не е луд, този който яде баницата, а този, който му я дава.
Не можеш току така и рибка да извадиш от река.
Не питай старило, а патило!
Не плюй в кладенеца, от които ще пиеш.
Не по врат, а по шия.
Не се страхувам от враг, на когото бронята блести.
Не слагай всички яйца в една кошница.
Не учи дяда си попа как да кръщава.
Не хвали му хубост, а ум.
Недоволството е първата стъпка към прогреса.
Немият няма врагове!
Нерешителността е съдба на посредствените.
Нетърпеливостта е главната причина за нашите глупости.
Никога не вярвай на стар враг.
Никой не е по-голям от хляба.
Никой не се е родил учен.
Нито роза без бодли, нито обич без свада.
Нова метла чисто мете.
Няма риба без кости.

Буква О
Обикаля като простудена магарица.
Обикновено за човек може да се съди по това, над което се смее.
Обичат се като куче и котка.
Облякъл се Илия, погледнал се - пак у тия.
Обущарят бос ходи.
Обущарят все със скъсани обуща ходи.
Обущарят ходи със скъсани обувки.
Обърна петалата.
Озърта се като обран евреин.
Ойде коньо у реката.
Око да види и ръка да пипне.
Око за око, зъб за зъб.
Омазал се като халваджийска тесла.
Опекъл си работата.
Оплел конците и хвърлил топа.
Оплескал се като халваджийска тесла.
Оптимистът казва “Бутилката ми е наполовина пълна”. Песимистът “Бутилката ми е наполовина празна”.
Орали мухите рогата на вола.
Орехи се не крият.
Ори и сей, догдето спи мързеливият.
Ори, копай, храни се, с грабене не богати се.
Орташка кобила псета я яли.
Орташката работа вълци я яли.
Орташката работа и кучетата не я ядат.
Ослушва се като шопар в царевица.
Остра дума в сърцето влиза.
От великото до смешното има само една крачка.
От всяко дърво свирка не става.
От две злини, по-малката хвани.
От дъжд на вятър.
От едно счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.
От инат няма по-лош занаят.
От кон, та на магаре.
От лош длъжник и кош плява е добре.
От мен да мине.
От потури фрак не става.
От работа не се хубавее, а се гърбавее.
От работа тежко, без работа по-тежко.
От ситни парици стават жълтици.
От стара коза яре е.
От студ кове клинци.
От трън, та на глог.
От шега деца се раждат.
Отива му - като на свинче звънче.
Отишъл за зайци, изяли го вълци.
Открил Америка.
Откъдето дошло, там отишло.
Откъсна му се от сърцето.
Откъснаха ми се ръцете.
Очакването на щастие също е щастие.
Очи плахи, ръце роби.
Очи пълни, ръце празни.
Очи, които не се виждат, се забравят.
Очите всичко виждат, ала себе си - не.

Буква П
Пази се от онзи, който не е отговорил на удара ти.
Парен каша духа.
Пари на заем можеш да вземеш, акъл - не.
Пари при пари отиват.
Парите подлъгват жената, а жената - мъжа.
Пачавра леке не хваща.
Песът лае, за да си пази комата.
Петима Петко не чакат!
Пила коза вино, че търси вълка да се борят.
Пили - пели, плащали - плакали.
Пилците се броят наесен.
Питали вълка: защо ти е дебел вратът? Рекъл: защото сам си върша работата.
Плашена врана от шубрак се бои.
Плюй си на ръцете!
По дрехите посрещат, по ума изпращат.
Повлече крак.
Повторението е майка на знанието.
Под вола теле търси.
Под голям камък - голяма риба.
Под лежащ камък, вода не тече.
Под път и над път.
Под стари дрехи, често добър пияница ще познаеш.
Подадеш ли си кутрето - ще ти отхапе ръката.
По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия.
По-добре гроб отколкото роб.
По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед.
По-добре е да се мисли преди да се действа, отколкото след това.
По-добре късно, отколкото никога.
По-добре малко, но добро, отколкото много, но лошо.
По-добре сврака в рука, отколкото сокол в гора.
По-добрите плувци по-често се давят.
Покрай сухото гори и суровото.
Покрито мляко котки го не лочат.
Покритото мляко котките не го лочат.
Помогни си сам и Господ ще ти помогне.
Помъчил се да лапне бивол, че лапнал муха.
По-напред да добием, па тогаз да попием.
По-напред мери, по-тогаз режи.
Понякога трябва да мълчиш, за да бъдеш чут.
Пораснала му работата.
Последна дупка на кавала е.
Последната хапка е най-сладка.
Потопи си езика в мозъка, тогава акъл давай!
Потта е като пчелата: откъдето и да иде, все носи.
Прав си кривчо.
Прати го за зелен хайвер.
Превържи си пръста и тръгни през село, че да видиш колко доктори ще срещнеш!
Прегърни змията - да те ухапе.
През куп, за грош.
Пременил се Илия, погледнал се - пак у тия.
Прескочи, пък тогаз викай „хоп“.
При царя - като при огъня нито близо, нито далеч.
Присмял се хърбел на щърбел.
Приятел в нужда се познава.
Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
Простирай се сподер чергата си.
Пусни го да пасе.
Пъкълат и той за хората е направен.
Първата чаша за здраве, втората - за радост, третата - за веселба, четвъртата - за лудост...
Първият удар е половин сражение.

Буква Р
Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
Работата му работи.
Работата на ум учи.
Работата не грози човека, мързелът го грози.
Работи без плата, че не ходи без работа.
Работи като буболечка, яде като мечка.
Работи като хала.
Работи от тъмно до тъмно.
Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре.
Разградена градина - заградена пустиня.
Разпасал се като ахиевски читак.
Рано пиле, рано пее.
Рибата в морето, а ний туряме котлето.
Рибата още в морето, той приготвил тигана.
Рибата се вмирисва откъм главата.
Ритна камбаната.
Ритна попа в гъза.
Рове ко црно магаре у падину.
Роденият да пълзи не може да лети.
Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет.
Ръждясали му парите в кесията.
Ръка, ръка мие за да бъдат и двете бели.

Буква С
С единия крак в гроба.
С една ръка дава, с две взема.
С игла геран не се копае.
С какъвто се събереш, такъв ставаш.
С кървав пот.
С пари в рая, без пари по края.
С песен трудът е лесен.
С питане и до Цариград се стига.
С решето вятър ловят.
С трън да се завъртиш, няма що да закачиш.
С чужда пита помен прави.
С чужди ръце горещо желязо да пипаш - не е трудно.
Сабя се на война назаем не дава.
Сама ръка и на Дунава не може да се измие.
Само младото дърво се превива.
Свърши работата като кучето на нивата.
Свърши се ракията, прекъсна се лакардията.
Свършил си работата - останали му края и средата.
Сговор къща не събаря.
Сговорна дружина планина повдига.
Силният мъж преполовява дните.
Сирене няма, попара дроби.
Сирoмах човек - жив дявол.
Сиромашията се бои да влезе у работлива жена.
Сит на гладен не вярва.
Ситият гостенин трудно се гощава.
Скарали се врабчетата за чуждото просо.
След добра работа - добро ядене.
След дъжд качулка.
След жена и след влак не се тича.
Сложи му рога.
Слънцето не изгрява за едного.
Слънцето огрява и калта, но не се окалва.
Сляпата кокошка, като прогледне, иска да се качи и на петела.
Смехът е здраве.
Смехът на умния се вижда, а не се слуша.
Смирена глава сабя не я сече.
Смъртта е по-близо и от ризата.
Собствен товар не тежи.
Сол се слага, но не се вади.
Срамът се с вода не измива.
Стана за смях на кокошките.
Стара дъска боя не хваща.
Старата любов ръжда не хваща.
Стария човек не го питат какво го боли, ами защо не го боли.
Стигнал е до под кривата круша.
Сто гледали, един видял и той бил сляп с едното око.
Стрелян заек е.
Сух като чироз.
Суха пола риба не яде, а мокра.
Счупи - купи.
Съжалиш ли врага, ще пострадаш ти.
Сънуваш ли баница - яж!
Сърдит Петко, празна му торбата.
Със свещ да го търсиш.

Буква Т
Таман научих магарето да не яде и то умря.
Тафра ме напиня - Голоча ме съпиня.
Те не го щат в селото, той пита за поповата къща.
Тебе думам, дъще, сещай се снахо.
Тебе лъжа - мене истина.
Тежко на умния между будалите.
Ти работи, аз ще ти помагам - рекъл господ.
Ти само стани овца, вълци ще се намерят.
Тихата вода е най-дълбока.
Това, дето го няма и царят не го яде.
Това, което човек сам си направи, цяло село не може да му го направи.
Трай бабо за хубост.
Трай, коньо, за трева зелена.
Трепери му сърцето като на пиле перцето.
Три пъти мери, един път режи.
Три пъти режа и все е късо.
Триста гарвани един камък ги разпръсва.
Труда краси човека.
Трудът е здраве и живот.
Тръгнал ли си на път, не се връщай от средата.
Тръгнало море в река да се дави.
Турен акъл в глава не стои!
Тънка като топола.
Тъпанът е голям, но е празен.
Търкулнало се гърненцето и си намерило похлупака.
Тъща къща обръща.

Буква У
У всекиго има съвест, ала блазе томува, комуто е чиста.
У всекиго има троха чест.
У всекиго се намира за една пара ум.
У глупците езикът изпреварва мисълта.
У грънчар ново гърне няма.
У девет възли вързва една пара.
У зетя тъпан бие, а у невястата хабер нямат.
У когото е питата, у него е и ножът.
У краката лъснат, у главата блъснат.
У момата тъпан тупа, у момчето хабер няма.
Убиец не е, който прави ножове, а който убива с тях.
Увира се като конска муха под опашка.
Угоил се като дунавска свиня.
Угоил се като ялова крава.
Удавник и за сламка се лови.
Удари го на бяг.
Удари го на живот.
Удари го на молба.
Удари го през просото.
Удари келепира.
Удари кьоравото.
Удари му брадва о камък.
Ударил яйца на масло.
Ударила му косата о камък.
Уж умница,ама с ум на патка.
Уйдиса му на акъла.
Уловил я за опашката.
Ум - море, акъл - бръснач.
Ум - море, глава - кофа.
Ум да дават - много, пари - никой.
Ум и разум с пари не се купуват.
Ум прави, глава тегли.
Ум с кола, памет с вила.
Ум се с пари не купува, па най-много пари струва.
Ум царува, ум кака целува.
Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Ума му толкоз кескин - разцепва конеца и на бълхата шалвари направя.
Умей да пей, не умей да сей.
Умен като попово прасе.
Умен, колкото девет улави.
Умий си краката, че ще мине царят!
Умила се лъжицата, та станала паница.
Умира и в гърне надзира.
Умирам от глад.
Умирачката оправя всичкото.
Умислена глава боста пази.
Умислил се като куче през велики пости.
Умислил се, като че ли са му потънали гемиите.
Умната глава сто глави ще спаси, а простата и себе си не може.
Умната жена струва повече от елмаз.
Умните мъже си почитат жените.
Умният и насън си изкарва хляба.
Умният навсякъде си изкарва хляба.
Умният човек в яда се познава.
Умри, но не кради.
Умри, но не се минавай, минеш ли се не се издавай, издадеш ли се да не ти пука.
Умри, тате, да ям жито.
Умря влоът, развали се ортаклъкът.
Умря с отворени очи.
Умря тая циганка, що го хвалеше.
Умрял кон не рита.
Умрял кон от вълци не го е страх.
Умрял съм за него.
Умряла котката и пак за мишките мислела.
Умрялото магаре от вълка не го е страх.
Умрях си от смях.
Умът ми не го побира.
Умът му е в краката.
Уплаши ми се окото.
Уплашил се като вълк в хиляда овце.
Уплел конците и ритнал топа.
Урочасал от червеното.
Усетила се Мара , че под нея е бара.
Услуга за услуга.
Уста защо са, ако не ме хвалят?
Уста има, език няма.
Уста кучешки, разядат се.
Устата му като воденица.
Устата му още на мляко миришат.
Устата си затваряй, очите си отваряй.
Усърдният стремеж да изглеждаш умен пречи да бъдеш умен.
Утешавай болния, докле му изкочи душата.
Утребила бълката единия кът, а в другия се наместила.
Утрото е по-мъдро от вечерта.
Ухапала го пчела за езика - вика фефел.
Ухилил се под мустак.
Учен да те бие, прост да те не милва.
Учен до прага, а умен до века.
Учението край няма.
Учението не е цяр да го изпиеш, та да станеш учен.
Учените са много, но умните - малко.
Учи се от мал, кога остарееш да не ти е жал.

Буква Ф
Фучи като настъпен.
Фучи като усойница.

Буква Х
Хабер няма от света.
Хабер си няма, че земята се върти.
Хапни си от фасула куме! - Добре ми е и от хайвера!
Харчи се като топъл хляб.
Хванала се царската дъщеря на работа, та й се изприщили ръцете.
Хванеш ли се на хорото, трябва да го играеш.
Хвани единия, удари другия.
Хитрата сврака, с двата крака.
Хората са винаги против разума, когато разумът е против тях.
Хората се управляват по-лесно чрез пороците им, отколкото чрез добродетелите им.
Хорските уста не са чувал да ги завържеш.
Храбростта в опасност е половин победа.
Храната е спасила човечеството от гладна смърт.
Храни куче да те лае.
Хруска ала препуска.
Хубава работа, ама циганска.
Хубавата дреха не прави хубав човека.
Хубавите ябълки свинете ги ядат.
Хубавият кон и под скъсан чул се познава.
Хукнал презглава.

Буква Ц
Цамбурна и се удави.
Царят дава, пъдарят не дава.

Буква Ч
Чаша пълна, жена гладна.
Черен гологан не се губи.
Често съм се разкайвал за това, че съм говорил, но никога за това, че съм мълчал.
Четири очи от две по-добре виждат.
Човек дорде се пази и Бог го пази.
Човек знае и две, и двеста.
Човек не живее само с хляб.
Човек предполага, Бог разполага.
Човек се учи докато е жив.
Човек се учи от що му се случи.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи - Лермонтов.
Човек, който търси мъдрост, може да се нарече умен, но ако мисли че я е намерил, е безумен.
Човекът е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък.
Човешко е да се греши, но работата отива на зле, когато гумата свършва преди молива.
Чужда жена кокали няма.
Чуждата кокошка - гъска.
Чуждата кокошка, патка се вижда.
Чуждият хляб - зъби кърши.

Буква Ш
Шило в торба не седи.
Широко му около врата.
Шушо - мушo къща разваля .

Буква Щ
Ще му мине като на куче.
Ще събере дом, колкото тъпан прах.
Ще те гази мечка!
Що е в ръка, не е лъжа.
Що излиза от устата, то било и в мисълта.
Що ми трябваше от мечка ремичка?
Що мисли трезвен, пиян го казва.
Що търсил, това и намерил.
Щом си се хванал на хорото, ще го играеш.

Буква Ю
Юнак без рана не може.
Юнак над юнаци е онзи, който го надвил, а не който се хвали.
Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.
Юрганът изгорял, той жали конците.

Буква Я
Я камилата, я камиларя.
Ябълката не пада далеч от дънера си.
Яде като мечка, а работи като с клечка.
Ядене върху ядене върви, само бой върху бой не върви.
Яйцето учи кокошката.
Як като бик.